направо съм абсурдно затрупана от учене. твърде много стрес след дълга почивка от всичко стресиращо и въобще динамично. обаче пък осъзнах, че ми харесва - всичко си е на мястото наистина, знам, че непрекъснато го повтарям, но е така. опитвам се да дам максимума, обаче всеки път, когато си направя чаша чай, вляза да се къпя или нещо такова, просто се разсейвам и изпадам в безвремие..
на прага на рая, естествено, беше страхотен. всъщност той и nuovo cinema paradiso най-много ми харесаха от 12тте филми(не цезари), които гледах тези дни. заедно със sleuth и с разни други.
сънувах, че издавам книга. в заглавието имаше нещо за смъртта и чумата или нещо такова, беше дълго, много необичайно и естествено го забравих. може би има нещо общо със средновековните миниатюри, които гледам тези дни заради курсовата по история. накрая си избрах една, изобразяваща потопа като кървава река с удавници с празни зеници. най-страшното беше, че в левия ъгъл забелязваш гълъба, носещ маслинова клонка: няма кой да го види, въобще надеждата изглежда невъзможна в тази мъртва земя. абе странна работа
още една доза безсмислици:
един филм
онзи ден със сигурност се убедих, че живота си продължава. че не е на пауза, както ми се струваше известно време.
гледах филма Sleuth. всъщност гледах римейка от 2007, преди това има един филм от седемдесетте, а в основата на всичко стои пиеса. което не е чак толкова неочаквано, защото цялото усещане от филма е, че гледаш пиеса. играе един от любимците ми джъд лоу(май го забелязах за първи път в closer). саундтрака също поддържа тази представа за пиесата.
майкъл кейн, който играе майло тиндъл във версията от 72год., в тази от 2007 играе неговия съперник.))
филма наистина е стилен, има няколко доста необичайни сцени и все пак - всичко е в рамки. така че гледайте го. освен това е първия филм, за който пиша по-обстойно тук. май?
днес ще гледам “на прага на рая” в евро-бг културен център))
само филмова музика, казвам се артър гордън пим
докато довършвах пролетното почистване на стаята си открих стари откъснати и смачкани листа
писала съм го преди повече от година:
“аз съм хроникьор на секундите, в които нищо не се случва”
открих, че главното чувство в сънищата ми е чувството за тревога. последните дни сънувам болници и усложнения, може би наистина изживявам чак сега осъзнаването на всичко онова
прекарвам последните дни вкъщи в почти пълна самота или по-скоро изолиране(последните 2 дни не, защото го имаше Г., с когото четяхме маркес и стихове, снимахме и се лигавихме, а аз му четях стари мои разкази и нямаше и спомен от самотата, освен в разговорите за нея)
чакам някой да дойде да ме види, но през останалото време гледам филми - имам списък с 12 заглавия на любими филми, които не съм гледала отдавна или на такива, които съм пропуснала да гледам. задрасквам stalker въпреки препоръката на е.к., учителката ми по културология. мисля, че няма да мога, поне за сега.
трябва да си измисля тема и теза за дипломната работа, крайно време е. иначе болките в корема все по-сигурно престават, вече почти не ме боли, когато се смея или когато кихам, хахаха
и за първи път не слушам никаква музика, освен понякога пиано - заслушвам се в тишината около мен, когато не гледам филми.
а сега е време за поредния филм и за кафе. и така до пренасищане
п.п. някой има ли идея какво е това? http://blogirator.com/listing.php?pass=!&lang=bg