една вечер в африка се влюбих
кога в мен покълна усещането за онези сладникави, разпокъсани от мудни размисли дни, кога дойде мисълта за вечери с вкус на кафе, кога всичко се промени, пое своя собствен път, увлече ме в своята паяжина, за да ме успи в скута на очакването… всичко се случва сякаш е случайност, аз се намирам нападната от едно натрапчиво усещане за пътуването, което промени живота ми. промяната тръгва бавно, като по план, първоначално не я усещаш, но истината е, че когато я усетиш трябва да мълчиш, да седиш напълно притихнал като ловец или дебнеща котка, да чакаш да достигне своя съвършен кръг, да я откъснеш като плод и да я погълнеш.
Африка, притихнала в своите милиони бледи лица, болезнени, болнави, Африка на ярките сутрини, Африка на миризмата на канела по пътя. ще се събуди
колко точно казано..
шшш.. said this on април 6th, 2008 at 3:51
знаеш ли, всеки път преди да отворя блогът ти изпитвамнелепо силен страх.
от удара с мислите ти.
junk said this on април 19th, 2008 at 0:34