набързо и задъхано, може би неразбираемо
най-накрая вкъщи:
кога е станало пролет? за тези 10 дни видях само едно дърво през прозореца и отдалеч…
мириса на стаята ми, колко малка ми се стори тя, колко светла, колко цветна и разхвърляна, уютна
компютъра, новата клавиатура, естествено
болката, която утихва, усещам апетит, какъвто не съм имала, вече имам цвят по лицето, усмихвам се, всичко е същото, не, не, някои неща не са, но всичко е наред..
около 60 страници дневник в една стая, в едно легло, размисли, сънища, случки
преди няколко дена сънувах, че някой със сериозен тон ми казва: “когато хората сънуват, те сънуват, че са хора, а когато джуджетата сънуват, те също сънуват, че са хора”
обичам ви, всички ми липсвате, липсва ми и билката, липсва ми гадния мръсен въздух на софия, който дишах от високо последните 10 дни, 10 дни, точно колкото една учебна практика, но всъщност много по-дълго(в главата ми)
благодаря ви, че ме подкрепяхте, че издържахте гледката на надупчените ми ръце, благодаря ви
аз оздравявам и почти не ме е страх от болката
вече.
ммм ние ти благодарим за волята, за търпението за това, че те има. ШЩ
gosh said this on април 21st, 2008 at 5:10
обичам те малко слънце пази се моля те
junk said this on април 21st, 2008 at 15:28
“вкъщи и стените лекуват”. пазя се, обичам те и аз))
seddensky said this on април 22nd, 2008 at 1:39
a men? :D
gosh said this on април 22nd, 2008 at 3:08