само филмова музика, казвам се артър гордън пим
докато довършвах пролетното почистване на стаята си открих стари откъснати и смачкани листа
писала съм го преди повече от година:
“аз съм хроникьор на секундите, в които нищо не се случва”
открих, че главното чувство в сънищата ми е чувството за тревога. последните дни сънувам болници и усложнения, може би наистина изживявам чак сега осъзнаването на всичко онова
прекарвам последните дни вкъщи в почти пълна самота или по-скоро изолиране(последните 2 дни не, защото го имаше Г., с когото четяхме маркес и стихове, снимахме и се лигавихме, а аз му четях стари мои разкази и нямаше и спомен от самотата, освен в разговорите за нея)
чакам някой да дойде да ме види, но през останалото време гледам филми - имам списък с 12 заглавия на любими филми, които не съм гледала отдавна или на такива, които съм пропуснала да гледам. задрасквам stalker въпреки препоръката на е.к., учителката ми по културология. мисля, че няма да мога, поне за сега.
трябва да си измисля тема и теза за дипломната работа, крайно време е. иначе болките в корема все по-сигурно престават, вече почти не ме боли, когато се смея или когато кихам, хахаха
и за първи път не слушам никаква музика, освен понякога пиано - заслушвам се в тишината около мен, когато не гледам филми.
а сега е време за поредния филм и за кафе. и така до пренасищане
п.п. някой има ли идея какво е това? http://blogirator.com/listing.php?pass=!&lang=bg
Leave a Reply