нищо кой знае какво
подарих си за рождения ден две книги с два дена закъснение. щях да си купувам албумите на фрида кало и диего ривера, но се отказах, честно казано не помня вече защо(въпреки че много ги исках, тъжно, а)
с две патици отгоре. служат като поставка за китайски пръчици
(както в повечето книги с фотографии, и в тази има страхотни и абсолютно безумни, но какво да се прави)
няма кой знае какво да напиша, празнувах си рождения ден и въпреки че беше в понеделник бях с някакви хора на разни места. накрая, когато си тръгнахме от строежа и с иван бяхме на задната седалка и слушахме мистична музика, реших, че цялото пътуване е предзнаменование.
приятното усещане на изтрезняването по крайниците си и разни други неща, няма кой знае какво да се напише
Leave a Reply