някой, който се шляе
спи ми се.
лимфните ми възли са подути и май се разболявам, което е доста странно дори и за мен. все пак е лято
няма значение, в неделя ще заминем на море, ще се къпем, ще пием водка с портокалов сок и ще се върнем в градина, откъдето си тръгнахме с м. миналата година твърде огорчени, с ризи, закопчани догоре, защото трябваше да стопираме двете по един малко съмнителен път. после отидохме в созопол, там търсихме един бар, взехме автобус до бургас и мери ни посрещна с цигари, храна и нещо студено за пиене. когато си тръгнахме се чувствахме някак си горди, не знам и аз защо, сигурно защото им казахме “пичове, не ни кефите, ние се изнасяме”. и се изнесохме. освен това защото успяхме да си домъкнем куфарите почти сами, за което може би имахме сили от последния ден на бара, когато с м. пиехме кафе и правехме планове, двете носехме къси панталонки и си бяхме качили краката на столче до нас
пиша този пост, за да си напомня да пиша за непознатия или полу-познатия, с когото се зяпахме в билката, както и за момичето и ръкуването, което се оказва, че е нещо доста по-сериозно.
Leave a Reply