сряда, юли 16th, 2008...5:18

fear of gravity

Jump to Comments

щеше ми се да пиша за пътуването, което въпреки всичко се случи, обаче мисля да го оставя за по-нататък. скоро обаче ще завърша и публикувам новия разказ, който е малко дълъг и прекалено.. абе ще видите

иначе бях поканена от Енея да опиша абсолютния си свят
странно е, че една такава тема, която уж звучи позитивно, се изроди в нещо като безкрайна блог-верига от оплаквания
моят абсолютен свят е светът, в който живея. ето защо:
+ моментите, които имам за себе си, дните, в които просто гледам филми и чета или готвя(въпреки нямането на време обикновено)
+ пътуванията, споделените мигове, семейството, приятелите, любовта, морето, египет)
+ само две думи: фотография и писане
+ осъзнаването, че всъщност нямам нужда да се чувствам зле
+ случайностите, които всъщност не са случайности, малките жестове на живота
+ сънищата, идеите, вдъхновението, музиката и още хиляди неща

естествено, има и такива, които не ми харесват. нетолерантността, простотията на хората, глобалното затопляне хаха
обаче като се замисля, не искам да променям нищо от този свят, защото в крайна сметка varietas delectat - разнообразието е подправката на живота и ако не беше същото това разнообразие, нищо нямаше да е такова, каквото е или каквото изглежда хаха)

интересни са ми мненията на Жоро и junky

и всички, на които им се занимава с поредната блог-игричка

5 Comments

Filed under

5 Comments

  • junky
    юли 17th, 2008 at 0:04

    изивинявай. обикновено ме е страх да те чета, твоя блог отварям последно, с издути бузи с резервен въдух. ще чакам разказа. sharp.

  • seddensky
    юли 17th, 2008 at 3:54

    уау, това беше неочаквано, защо е така?

    п.п. пак те сънувах, говорехме на френски, разчиствахме някаква празна стая, преминавахме през супер тясни прозорчета и си говорехме, че хората трябва да се обичат като кучета, каквото и да означава това. ;)

  • junky
    юли 20th, 2008 at 16:46

    поради същата причина вкъши виргиния захариева седни недокосната на перваза от джулая, твърде е дълбоко понякога и ме е страх да не стане тъй, че просто да прелетя отгоре. трябва да се натрупа първо тежест, за да вляза съвсем навътре.
    като каза сънуване, сетих се, че с Minerva/Жи вчера открихме, че като малко насън сме били в една и съща пещера с огромни смарагди, в смисъл и двете сме я сънували години преди да се запознаем… a safe place :)

  • junky
    юли 20th, 2008 at 16:46

    *седи

  • In an Absolut world - Добре дошли в Абсолютния свят » В Абсолютния свят хората не са мързеливи, но знаят за какво работят
    юли 21st, 2008 at 10:14

    [...] Хартиени птици [...]

Leave a Reply