опит за описание на дните след това
объркана
свалям
новата си черна рокля
(с която и без това
изглеждам малко тъжна)
и сандалите
събличам бавно
стегнатата плитка
във косата ми
(сега лежи
без форма
и на раменете ми
тежи)
свалям и бельото
белия си пръстен
целия си грим изтривам
(подреждам всичко на леглото
после го прибирам)
и после
вече по-спокойно
всичко отначало:
от безпорядъка във стаята
намирам
обличам първо
знаете какво
(мразя ритъма във тази дума)
стария ми пръстен
дрехите от вчера
(а косата все така
лежи)
без упрек се отправям
към вратата
и излизам
(два пъти ключа превъртам)
очакванията пак остават
неоправдани
(като мен сега
като моята коса)
онова чувство, че
денят е утроба
на хиляди
необикновени неща
изпарява се
на светлина
Хубаво е.Много даже ми хареса.
невероятно нежна си
…в израза
…и в израза