header image
 

ето какво:

вчера и днес правих този тефтер, всяка една страница - с ръчно начертани и изрисувани редове. украсих го също така с любимия дизайнерски елемент напоследък. първо трябваше да бъде тефтерче за to do list, но накрая се отказах, защото никой не използва такива неща според мен. страниците му са с нестандартния брой 28, от които 11 са редчета с точки от двете страни, 11 са украсени по друг начин и 6 са просто с редове без нищо, защото бяха последните и вече наистина нямах нерви. също така този тефтер е подарък аз първия човек, който остави коментар тук - не знам защо реших така, просто ми хрумна.) гърба е малко грозен отдолу, с някакви дупки и тн, ама не е болка за умиране. има някакъв вариант да го облека в плат, ама още не съм сигурна дали ще имам време. само че има условие - човекът трябва да го изпише, иначе труда не си е заслужавал… аз примерно веднага мога да кажа, че не бих написала и един ред в него. не знам защо. а и между другото - въпреки картончето отзад е малко неудобен за писане, поне аз така си мисля. ето снимки и честито на новия му притежател(ще си го получи наживо ако е от софия и ако има желание или по пощата)

edit: тефтерчето остава за gorecki.)))

пишете какво мислите, може да направя и подаря още няколко.) но със сигурност ще бъде след седмица-две…

есента идва неусетно в апартамента на Бела, осъзнавам го след като излизам на сутринта и виждам няколко паднали листа. пием бяло вино и бял ром, говорим си за числото 12 и за други разни неща, играем на мафия и на листчета, накрая вече сме леко пияни и щастливи. освен с Бела се видяхме и с други хора, с които не сме се виждали от мноооого време, обещавам да подаря няколко книги, казваме си наздраве няколко хиляди пъти(сигурно 12), а П. е винаги сто процентово убеден, че аз съм убиец. дори когато съм цивилен.))) в крайна сметка спим четирима на едно не чак толкова голямо легло(аз почти през цялото време спах върху някой друг), а на сутрина се будя от звук, който в полусън ми се струва като стъклено топче, което се търкаля из нещо метално, интерпретирам всякакви звуци около мен по този начин и същевременно сънувам разни неща. накрая вече се будя и осъзнавам, че всъщност са някакви звуци от строеж, но пак заспивам, за да може след това Б. да ни събуди. отказвам се от кафето в името на съня, но вкъщи той така или иначе не идва, пия капучино и чета някаква статия за ползите от кафето. и накрая почвам да уча по гръцки. отново.

~ by seddensky on 03.09.2008.

17 Responses to “ето какво:”

  1. Казвал ли съм ти че ръцете ти са златни? Ако не съм - сега трябва да си го помисля за хиляден път и да ти го каца най-сетне.
    Пазя картичката ти, ще бъде на най-видното място в апартамента, в който ще се нанеса! =)
    Hugs, sedd, and keep smiling for me! =)

  2. :) само трябва да измисля как да ти го изпратя.)))

  3. хей, страхотна идея!!!! приветствам я -
    с две ръце, два крака, на челна стойка,
    седнала, изправена, по пантофи, боса,
    с разпилени коси, сресана, с измити зъби,
    подрязани нокти, много мисли и
    лице, опънато в усмивка :)))

    а и много добра изработка - браво!
    + особено ми хареса условието получателят
    да изпише тефтерчето!! също и варианта да
    изработиш още няколко. представи си -

    н-наброй, направени от теб тефтерчета,
    изписани - ръчно!! - в днешното
    компютаризирано време,
    от н-наброй човеци. накрая - събираш тефтерите
    и правиш една изложба на някой готин тротоар.
    чудесия - направо, а? :)

    идеята би могла да се разшири и да стане
    забавно, интересно,
    интересно, забавно,
    любопитно. какво ще кажеш :)

    иначе - в случай, че не знаеш,
    по пощите пътешества и едно друго тефтерче -
    казва се “рин-тефтерче”,
    авторите са мария каро и росица пиронска.
    тефтерчето е с полета за дописване :)

    имам две бройки - бих могла да ти пратя едната :)

    това засега -
    още веднъж -
    хрумката ти е страхотна -
    отвсякъде!!!!

    поздрави,
    лейт

  4. тротоарно изложение,
    не - изложба -
    щото - барабар с тефтерите,
    ще се излагат и тези,
    които са писали в тях + който ги е изработил.

    ще има музика,
    цигари, кафе, водка + тебешири -
    всякакъв цвят - и присъстващите
    ще имат възможността да оцветят или изпишат
    въпросния тротоар. ще има и хвърчащи били
    листове, в които неумеещите да боравят с тебешир,
    ще пишат с химикал - каквото им щукне
    в момента. после тези листове ще бъдат
    разменени с тефтерчета. и така -

    докато на всички тези хора им писне :)))

    нещо такова :)

  5. всъщност (вече последно :)) -
    и изложение няма да е това,
    а сбирка, но не обикновена :))), която
    ще завърши с литературно - по-точно -
    тефтерно (написаното в тефтерите),
    тротоарно (изписаното върху тротоара с тебешир)
    и листово (написаното върху листата) четене.

    точка :)

  6. здрасти, супер много ми хареса целия този поток от мисли и идеи, какво ще кажеш да почнеш да помагаш с правенето на тефтери и с организацията на събитието)))
    представяш ли си само, една невероятна цветна какафония от хора и тебешири и водка(това с водката и цигарите ми хареса особено много)

    а това с тефтерите за допълване ми хареса даже още повече, малко ме е страх да не оплескам нещо обаче
    ама карай - ще рискуваме, също като със сбирката, тефтерите и всичко останало

    благодаря ти за вдъхновението, зарази ме :)

  7. то за това е вдъхновението - да за ра зя ва :))

    в правенето на тефтерите не бих могла да се включа -
    не ми се отдава точно това ))), но за реализирането
    на сбирката - имам идея - значи - няколко човека
    се обединихме под една хрумка - да разхождаме поезията
    сред нетипични за нея места - барове, кръчми, кафенета,
    метра, бусове, трамваи, порутени сгради, тротоари,
    луксозни бутици, граддинки, паркчета, супермаркети и
    каквото още ни дойде в ума. съвсем спокойно,
    мисля си - бихме могли да случим и една подобна сбирка,
    някъде по пътя - като финална точка на замисляната поетична разходка или просто като етап от нея,
    защото тя влиза в общата идея - полагане на поезията/литературата/писането в нетипични им места
    и в непривични им роли. можем например,
    в съответната разходка на поезията да вклйчим и хората,
    които са попълнили твоите тефтери - и накрая на разходката -
    или пък ще си отделим отделен ден за това -
    на тротоара х правим въпросната сбирка. това с тебеширите
    не знам дали ще може да се осъществи, но спокойно можем
    да приготвим празни листове и да ги подаваме на случайно
    спрелите се хора. и, ако някой от тях - откликне на хрумката
    и вземе че се разпише - даваме му тефтер от твоя (изписан вече),
    ако пък въпросният смелчак се окаже добър в писането -
    взимаме го с нас за следващата разходка и така - докато се уморим,разочароваме, кротнем.

    нещо таково - ще го мислим :)

    latemoon@abv.bg за доразвиване нахрумката ))

    за рин-тефтерчето - идеята е хубава, да :)
    въобще - мария каро се слави с нестандартните си хрумки -
    както по отношение на писането, така и по отношение на разпространението на книгите си. не знам дали друга книга
    е постигала читателите си по пощата - специална пратка ))
    пък и идеята за дописване - интересно, оригинално, любопитно
    и т. н. в този дух )) малко кофти е това, че който е решил
    да се включи в дописването, не би могъл да поправя и преправя,
    а пък рин-тефтерчето си е оформено като книга - книга-тефтерче -
    много добро изпълнение :)

    и тъй - разприказвах се,
    пък и стана никое време :)

    обаче - някак много на място се появи твоята тефтерна хрумка -
    скоро получих рин-тефтерчето + именно тези дни дооформяхме
    поетично-скитащата хрумка и хоп - появяваш се ти :)))) хубави са
    тези съвпадения :)))) хайде - отмаряща нощ и до пак :)

  8. п. п. разглеждах одеве блога на gorecki -
    харесва ми как пише и с голямо удовлствие
    бих прочела изписаното от него твое тефтерче -
    отсега тръпна от любопитство :)))

  9. абе за to do list бих спорила, аз полсвам, накрая се получава един лист, изписан с няколко цвята (като свърши мястото се пише върху по-светлия и после пак), леко напомня дисекция на жаба, преяла със суши от хамелеони… в крайна сметка си купих тефтер, в който (отново) не смея да пиша каквото и да било. има някаква смущаваща завършеност в белотата на страниците. anyway, благодаря за хубавата вечер :)

  10. ооо супер, значи ще ти направя страници - пазя картинката, на която пише To do! list и ще ти го подаря.) само трябва да кажеш на какво би писала…))
    на мен тези с по-белите страници и по-незабележимите редове са ми любими, колкото по-видими са редовете, толкова ми е по-трудно да напиша каквото и да е…
    аз благодаря за вечерта)))

  11. въй!
    баси якото.
    и аз не бих писала в такъв тефтер от уважение пред него и заради разкривените си букви.
    ужас, и аз искам, ужас!

  12. имам идея. хайде всички да се съберем в мазето на Арт Хостела на ангел кънчев и да изпишем тефтера на Сев :) ще бъде като групово убийство, пък и барът е готин.

  13. P.S. е, сев, то моето лично писане мисля че ми изпадна от джоба преди време и още никой не ме е потърсил да ми го върне… :)

  14. ее, ама точно този е за gorecki, а той не е в бг в момента. в момента съм в период на обмисляне на следващия, него може да го убием групово хаха :)))

  15. сев..ааааз ще му го предам като се върне,само дай насам.
    мон,това ли било якото място бе..в хостела, хех!

  16. А… грух. Спечелил съм награда… Ами, ахех:
    “First i would like to thank my family and God…” Или това трябваше да го кажа като спечеля Грами?
    Лов ю, сед =)

  17. You better B, ‘щото имам нужда от малко изкуство в живота си ;)

Leave a Reply