хартиени птици

на мен пък 9 зайци НЕ ми харесва. може би грешката е, че съм чела като гореща вода за шоколад
и цялата идея с рецептите, които имат общо с историята в главата, властната жена-глава на семейството, която не умее да се смее, разказването на ръба на митологията, отсъствието на мъж в семейството, голямата къща и тн не ми изглеждат никак нови и интересни.
но ще видим
имам цяла купчинка от книги, които искам да чета
този път не до леглото, а на перваза на прозореца

днес беше хубаво в кафето до училище,
този път говорихме за живота без да играем на карти.
колкото и да е неуютно и студено там
което не обяснява или може би е единствената причина да ходим почти всеки ден след училище
пък ако ще да е и за 30 минути, просто е някакъв вид ритуал

снима ми се с черно-бяло филмче
и обичам софия, докато отивам към ндк да купя билети, докато си купувам свещ и/или прекрасна книга на старо за 2лв, докато обикалям в търсене на нещо, на някакъв знак, докато се разхождам, докато решавам да походя, вместо да взема градски транспорт
достатъчно е да вдигнеш поглед:
котките те гледат от прозорците
балкончетата са прекрасни и кокетни
сградите всъщност са красиви
понякога виждаш края на перде
някое случайно лице
и това, което наистина и истински желаеш
е просто да има достатъчно храна за очите
достатъчно гледки, които да събереш
достатъчно неснимани кадри
(все пак обещавам си някой път да снимам,
но не се получава -
а тези дни бях излязла на разходка в божурище
снимах някакъв двор и слушах we share our mother’s health
в един момент чух и видях как някакви хора викат и ръкомахат,
свалям едната слушалка и най-възрастния циганин
ме пита дали снимам и повтаря много пъти “снимай де, снимай,
снимай, снимай” накрая става мантра
и си тръгвам, благодарейки)

обичам софия,
защото от единия ъгъл те приласкава
а от другия ти показва колко е студена
но прощаваш, защото идва следващия ъгъл
защото е възможно да се загубиш
и защото всички ние, живеещите тук,
не се заглеждаме много-много
и имаме някаква собствена карта на града
която ни позволява да знаем къде сме,
без да виждаме наистина
и все да знаем накъде да свием
(или какво да свием)
без да виждаме наистина

унищожете тази карта
гледайте истински,
като за първи път, гледайте като туристи,
гледайте
търсете нечий поглед, който да срещнете и задържите.
само не забравяйте да се опитвате
да видите всичко като за пръв път -
доставя огромно удоволствие
наистина.