сряда, ноември 19th, 2008...16:56
javier bardem + други истории
ДА! напълно възхитителен. добрата новина? добрата новина е, че във вики кристина барселона го познах чак по средата на филма и то само благодарение на испанския му.
иначе току-що се върнах от “прахът на времето”, който е единствен по рода си. свистенето на вятъра по меча и женското страдание, клетките за птички, най-красивите истории и - естествено - болезнено ярки цветове, синьото на небето в пустинята. това е сред наистина много малкото филми, на които в един момент ти се иска да се разплачеш, просто защото не можеш да понесеш повече красота. гледайте го. зала 1 днес беше сравнително празна, което беше тъжно, не знаете какво пропуснахте ;)) след това си взех китайска храна от магазинчето, което се намираше близо до последната квартира на Г. и ядох с пръчици, докато обмислях и тепърва разбирах детайли от филма.
а утре мисля да се пробвам с ким ки-дук, но нищо не обещавам
seddensky
4 Comments
ноември 20th, 2008 at 7:01
Ех, спомних си и аз за онова китайско… =)
Искам и аз в зала едноооо! Но няма… за сметка на това пък ще ходя на концерт с балканска музика довечера и ще съм с шапка!
Ще ти пращам плюсчета и усмивки :)
ноември 20th, 2008 at 7:35
Най-яркият ми спомен от този мъж-кар-гореща секссцена, в която между другото ядяха чесън… а аз сгушена на фотьойла умирах от срам и тихичко преглъщах, защото и баща ми беше в стаята и гледаше този филм.
ноември 20th, 2008 at 16:03
обаче аз не мога да се сетя кога..спомням си,че веднъж беше в бургас и се разкарваше с тошо и ети май,обаче май тогава не се засякохме. (=
ноември 21st, 2008 at 7:23
мнеее, не съм била в бургас с тях. ама не се ли запознахме някъде в софия. де да знам, както казах - много смътни спомени
Leave a Reply