хартиени птици

всичко ми се слива в едно:
вчера вечерта гледах жива плът, точно след това к. ме убеди да отида все пак на рождения ден, на който бяхме поканени, тръгнах, тя заспа, чаках я известно време на метростанция люлин - сама, никакви хора, което ми напомни за онази вечер в борисовата - отново сама и никакви хора, само снегът и anja garbarek
ядем, отиваме в клуба, губя си обицата, пия енергийна напитка за пръв път през живота си - ако знаех, че ще ме държи около 8-9 часа, едва ли щях да я пия, но както и да е
после се почва едно безумно обикаляне на центъра, малко по-късно, когато в крайна сметка решихме да останем, се уговаряме за кънки на лед в 5
(времето летеше, времето беше спряло)
и стигнахме до самата същност на този пост: в крайна сметка, след като чакахме много време човека на пързалката, през което време пием чай, накрая караме кънки, единствени сме на пързалката, над нас се развиделява. имахме нашите 40 минути без никакви хора, а аз карах кънки за първи път в живота си - и не паднах!