в момента е 6.30 вечерта. будна съм от 3 часа, в които слушам fischerspooner, правя планове за вечерта, обикалям празната къща, вдишвам праха на книгите, обработвам по някоя снимка от морето, разопаковам бавно багажа(до половината съм) и си мисля как ще пиша за това пътуване
словосъчетанието на тези 4 дни беше “малката текила”(а изречението беше “защо да не ходим в малката текила”), музиката беше хаус от всички заведения, алкохолът - джин с тоник, играта на карти - сантасе и black jack(залагахме мидички), кафето - мляко с нес, квартирата - мизерна за 10 лв от луд чичко, решението в автобуса на отиване - да останем в созопол, а прекарването беше адски добро
и естествено няма как да не спомена онези 24 часа, от които прекарахме около 20 на плажа, посрещането на july morning, целия този алкохол и всичко останало(субстанциите, които ми помогнаха да разбера, че цялото море се подготвя за изгрева и когато слънцето изгря разбрах, че то не се движи нагоре, а се върти земята и усетих това огромно движение, честно, усетих го като нещо непоклатимо и наистина невероятно силно)
последната вечер на скалите, когато слушахме музика, пяхме, допивахме водката с 1001 цигари и без маринела и понякога чувахме морето

но всъщност най-якото беше онзи миг, минути преди слънцето да изгрее, когато се гмурнах в морето, отначало се отпуснах, а после започнах мързеливо да плувам в хладната вода, загледана в лилавата ивица над морето