имам 3 спасителни мисли: чай, фотография, книги. случват се хубави неща сред другите, не-хубавите:
вчера
излязох за пръв път от много време, като се изключат няколко кратки разходки. повода не беше хубав, но се видях с много и любими хора. оздравявам малко по малко, но кашлям много
имаше изненада в пощата - страхотно, уютно писмо и красива картичка, ще ви я покажа някога
успокоителни мисли две преди лягане: 1. мисълта за чай и книга в леглото; 2. парадокса е, че мисълта за безсмислието на живота крепи толкова много хора, тласка ги напред(напр. неща като “няма смисъл да се ядосваш за това”, “не е от такова значение” и тн)
най-важното отделям. когато вече разполагам с ръката си, ще започна работа по оформлението на една книга. ще ми се да споделя детайли, но най-добре - когато вече е готова и по книжарниците)))
днес
ме събуди майка ми и каза, че закуската е готова. намерила стара(наистина много стара) книга с готварски рецепти и сготвила блини - нещо, което никога преди това не бях яла, но се оказа страшно вкусно. направила ги, мислейки за млините със сметана, които яла в русия веднъж - във вилата на някакъв приятел, майката ги готвила. казва, че това е сред най-вкусните неща, което е яла :)
все още се уча да пиша и рисувам с лявата ръка.
